Прополисът (пчелният клей) е смолисто вещество с блестящ, тъмножълт до кафяво-зеленикав отенък.Изваденият от кошера пчелен клей е лек и лепкав, но при стайна температура се втвърдява. При охлаждане под 15 градуса става крехък и се рони, лесно се стрива и превръща в прахообразна маса. Това му свойство се използва при приготвянето на спиртен разтвор на прополис (клеева тинктура).

Произход на прополиса

В древността, прополисът се използвал в редица цивилизации – египетската, гръцката и римската. На латински „Прополис“ се състои от две думи : " Pro " = преди, в предната част - и " Полис " = град, което описва именно предназначението му - да защити околната среда. Египетските лекари използвали прополис като мощен анти-бактериален продукт, докато римските лекари, го използвали по време на войните за намаляване на болката, за по-бързо зарастване на раните, както и за тяхното почистване. В по-близко минало, руските лекари извършвали хирургични операции, като го използвали за локална упойка.

Състав на пчелния клей (прополис)

Пчелният клей има сложен химичен състав определящ антибактериалните, антимикотичните, антивирусните, лъчезащитните, противораковите и противотуморните му действия. Прополисът има специфична миризма и горчиво-лютив вкус.Той е по-тежък от водата и това свойство се използва за механично пречистването му. Прополисът съдържа от 48 до 79 процента смоли и клеести вещества, от 5 до 14 процента етерични масла, от 12 до 30 процента пчелен восък, от 5 до 10 процента дъбилни вещества и от 5 до 15 процента механични примеси. Първо качество пчелен клей би трябвало да съдържа под 20 процента восък, 50 процента биологично активни вещества и под 5 процента примеси. Богат е на флавоноиди (известни като биофлавоноиди или витамин Р), благодарение на които дължи антимиркобния ефект. Прополисът е отличен природен антибиотик и стимулатор за имунната система. За разлика от синтетичните антибиотици които носят със себе си странични ефекти – пчелният клей, известен още като природен пеницилин, няма такива странични ефекти. Прополисът успява също така да се бори с бактериални щамове, които са станали резистентни към синтетичните антибиотици. Пчелният клей съдържа деветнадесет съединения с различна химична структура. Тези съединения включват редица вещества, които принадлежат към семейство флавоноиди. Според изследователите в медицината, пчелният клей е богат на:
  • Витамин А (каротин)
  • Витамин В1
  • Витамин B2
  • Витамин B3
  • биотин
  • масив на биофлавоноиди
  • албумин
  • калций
  • магнезий
  • желязо
  • цинк
  • силициев диоксид
  • калий
  • фосфор
  • манган
  • кобалт
  • мед

Прополисът съдържа 500 пъти повече биофлавоноиди (витамин Р), отколкото в портокалите. С изключение на витамин К, пчелният клей има всички известни витамини. От четиринадесетте минерали, нужни на човешкия организъм, прополисът съдържа всички тях, с изключение на сярата. Подобно на пчелно млечице и пчелен прашец, пчелният клей също така съдържа редица неизвестни съединения, които работят заедно в синхрон, за да се създаде перфектно балансирано, хранително вещество. Прополисът съдържа също така 16 вида аминокиселини.